Екип експерти от Лондонския университет “Кралица Мери” доказва в свои изследвания, че кофеинът е способен да активира древна клетъчна енергийна система, участваща в растежа, устойчивостта на стрес и възстановяването на ДНК. Така помага на организма да забави остаряването.
Тези процеси обясняват защо кофеинът е бил свързван с потенциални ползи за здравето в по-ранни проучвания, пише научното електронно издание ScienceDaily. Задълбоченият анализ е проведен от екип учени, които се занимават с изследвания в Лабораторията за клетъчно стареене към Центъра за молекулярна клетъчна биология на лондонския университет "Кралица Мери“.
Кофеинът е най-широко използваното невроактивно съединение в света, което означава, че влияе върху нервната система и мозъчната активност. Повечето хора го познават с това, че повишава бдителността, но учените се интересуват и от възможната му връзка с по-нисък риск от някои заболявания
Това са състояния, които се свързват с възрастта и напредването на годините. По-малко ясно е как кофеинът предизвиква тези ефекти вътре в клетките. За да проучат как кофеинът влияе на клетките, те са използвали делящи се дрожди – едноклетъчен организъм, който има редица важни биологични прилики с човешките клетки.
Поради тези прилики делящите се дрожди понякога се наричат "миничовек“ и се използват широко за изучаване на основни клетъчни процеси. Екипът установява, че кофеинът изглежда влияе върху стареенето, като се възползва от дълбоко запазена система за енергийно усещане. Този термин се отнася към клетъчния механизъм AMP-активирана протеинкиназа (AMPK) и в биологията понятието „дълбоко запазена“ означава, че тази система е останала почти непроменена в процеса на еволюцията и се среща както при най-простите едноклетъчни организми (като дрождите), така и при хората.
Тези запазени пътища са механизми, останали сходни през хилядолетията, защото изпълняват важни функции. Преди няколко години същата изследователска група показва, че кофеинът може да помогне на клетките да живеят по-дълго, като повлиява регулатор на растежа, наречен TOR (Target of Rapamycin).
TOR действа като превключвател за клетъчен растеж. Той помага на клетките да решат кога да растат въз основа на количеството налична храна и енергия. Тази система е забележително древна. Нейни версии регулират растежа, потреблението на енергия и стрес реакциите в живите организми в продължение на повече от 500 милиона години
Кофеинът на практика не действа там, където учените са очаквали. Вместо да влияе директно върху TOR, той работи чрез друга основна клетъчна система, наречена AMPK - АMP-активирана протеин киназа, представляваща клетъчен енергиен сензор. Той играе жизненоважна роля за поддържането на метаболитния баланс.
Това откритие учените определят като важно, защото AMPK се среща както в дрождите, така и при хората, което го прави важна цел за изследователите, изучаващи метаболизма, стареенето и болестите. С прости думи, той работи като индикатор за гориво и така помага на клетките да открият кога енергията им е ниска и съответно да направят корекции.
Старши авторът на изследването д-р Харалампос Бабис Ралис, доцент по генетика, геномика и фундаментална клетъчна биология в университета „Кралица Мери“ в Лондон, обяснява, че когато клетките ни са с ниска енергия, AMPK се включва, за да им помогне да се справят. А резултати показват, че кофеинът помага за активирането именно на този превключвател.
|
AMPK е свързана и с метформин, широко използвано лекарство за диабет, което е привлякло внимание в изследванията за дълголетие. Метформинът е най-известен с това, че помага за контрол на кръвната захар, но учените също така проучват дали може да повлияе и на биологичните пътища, свързани със стареенето. Рапамицин, друго съединение, което влияе върху сигнализацията, свързана с растежа, също се изследва за евентуалните му ефекти върху продължителността на живота. Това прави връзката на кофеина с AMPK особено интригуваща. Учените открили, че ефектите на кофеина върху този път могат да повлияят на няколко клетъчни процеса, свързани със стареенето и болестите, включително клетъчен растеж, реакции на стрес и възстановяване на ДНК. Ремонтът на дезоксирибонуклеиновата киселина е особено важен, защото генетичните увреждания се натрупват с течение на времето. Ако клетките не успеят да поправят тези увреждания ефективно, нормалната функция постепенно намалява и рискът от заболявания се увеличава. |
Милена ВАСИЛЕВА
