В свят, в който медицината непрестанно търси нови и по-устойчиви решения, откритие на българи привлича вниманието на научната и здравна общност. Екип от Бургаския държавен университет обяви, че е открил доказателства за лечебните свойства на мидените черупки - материал, досега смятан основно за отпадък от рибната индустрия. За пътя към откритието, научните методи зад него и потенциала за реалното им приложение в медицината разговаряме с проф. д-р Севдалина Турманова.
Визитка♦ Проф. д-р Севдалина Турманова завършва висшето си образование в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, тогава ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“, специалност „Технология на полимерите“. Като редовен докторант защитава дисертация по научна специалност „Химия на високомолекулните съединения“. През годините последователно е заемала длъжностите главен асистент и доцент, а от 2016-а след конкурс заема академичната длъжност „Професор“. Координатор е на Регионалния академичен център на Българската академия на науките в Бургас. Била е заместник-областен управител на Бургас, председател на Общинския съвет в Бургас, а понастоящем общински съветник и председател на постоянната комисия „Наука, иновации и оперативни програми“ в местния минипарламент. Заместник-ректор е по учебната дейност в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. |
- Проф. Турманова, какво точно установихте при вашето изследване – в какво се състои лечебното действие на черупките?
- Черупките, сами по себе си, не се използват с лечебна цел. Извлечените от тях ценни вещества и получените нови продукти намират приложение за създаването на кремове, мехлеми и специални лепенки за възстановяване на рани.
- Какво ви подтикна да насочите вниманието си именно към този морски материал?
- Ще си позволя да дам един пример. Годишно от преработката на рапани в България се генерират над 5 хил. тона отпадъци. Те се водят като биологичен отпадък, а таксите за събирането им са твърде високи, поради което се изхвърлят нерегламентирано в крайбрежни и земеделски зони. От друга страна, черупките от рапани са интересни заради това, че съдържат около 93-97% калциев карбонат.
- Колко време продължи проучването и кои бяха основните предизвикателства по пътя ви?
- Проучването отне повече от две години след стартирането на проект „Трансграничните региони си сътрудничат за СИН РАСТЕЖ” (BLUE GROWTH COLLABs) – първия стратегически проект по Програма Интеррег - ИПП за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 (Interreg IPA Cross-border Cooperation Bulgaria - Turkey Programme). Предизвикателството беше да намерим подходящо приложение поради натрупания отпадъчен материал. След това целта ни беше да доведем откритието до полезен модел за напълно безотпадна технология, по която се получават продукти с висока степен на чистота – калциев карбонат с наноразмери, натриев хлорид и възможност за улавяне на въглероден двуокис.
- Разкажете ни повече за научния подход – как анализирахте състава на черупките и какви технологии използвахте?
- За състава на черупките използвахме различни инструментални методи, от които се определи високото съдържание на калциев карбонат и наличието на органична компонента, която се състои от протеин и пигменти. Технологиите включват механична обработка, състояща се в натрошаване и смилане до по-фини частици и последващо термично и химично третиране.
- Кои вещества в състава им имат потенциален терапевтичен ефект и как влияят на организма?
- Те нямат пряко влияние върху човешкия организъм, а по-скоро влизат в приложение при разработването на костни импланти в медицината, както и във фармацията. От черупки е синтезиран калциев ацетат, който е най-лесно усвоимата форма на калций от човешкия организъм. А от черупките на скариди е извлечен един от най-разпространените биополимери – хитин, от който е получен хитозан, намиращ приложение също в медицината и фармацията.
- Разполагате ли вече с резултати от лабораторни тестове или клинични изследвания?
- Лабораторните изследвания потвърдиха високата степен на чистота и наноразмерност на синтезираните от нас материали и тяхната пригодност за използването им в медицината като физиологичен разтвор и като хранителна добавка на основата на калций.
Проф. д-р Севдалина Турманова
- По какво се отличават черупките на черноморските миди от тези в други части на света, що се отнася до техния състав?
- В научни изследвания е доказано, че съставът на черупките варира в зависимост от географското разположение, климатичните условия, вида и възрастта на самия индивид. Ние изследваме тези, които са налични в Бургаския регион, където е техният естествен хабитат.
- При кои заболявания или състояния се очаква да бъдат най-ефективни веществата, изолирани от черупките?
- При състояния, свързани с опорно-двигателната система, както и при изработка на зъбни импланти в протетичната дентална медицина.
- Работите ли вече по създаване на конкретен продукт – например мехлем, добавка или медикамент?
- Целта на нашата работа е свързана с оползотворяването на огромното количество отпадъчни черупки от биоценозни организми, чрез създаването на различни продукти с добавена стойност. Към дадения момент не разработваме конкретно медицинско изделие по простата причина, че нашата научна експертиза е в различна област на науката. Това, което сме постигнали дотук, би могло да намери приложение при обучението и практиката на студентите по фармация в новия Фармацевтичен факултет към Бургаския държавен университет, в който възпитаниците ни ще имат възможността да създават хранителни добавки или продукти с медицинска цел.
- Водите ли разговори с фармацевтични компании за възможна разработка и комерсиализация на откритието?
- Наш приоритет е създаването на пилотна инсталация. До този момент не сме влизали в разговор с компании от фармацевтичната индустрия. Свързвали са се с нас фирми, с които сме водили първични разговори по отношение на съвместно изграждане на безотпадната технология и дистрибуция на получените продукти.
- Каква е екологичната стойност на подобен проект – може ли това откритие да допринесе за по-устойчиво използване на отпадъците от морската индустрия?
- Безспорен факт е, че не само на местно ниво, но и в световен мащаб проблемът с депонирането на отпадъчните черупки е огромен. Депонирането оказва сериозен екологичен натиск върху почвата, подпочвените води, въздуха. В рамките на синята кръгова икономика оползотворяването на такива материали е от особен интерес за човечеството.
- Има ли риск от свръхексплоатация на мидени популации, ако откритието ви влезе в масово производство?
- Важно е да отбележим, че ние работим само с отпадъчни материали от продоволствената индустрия. Ние по никакъв начин не застрашаваме тяхната естествена популация.
- Представете ни екипа зад това постижение – кои са учените, които стоят зад изследването?
- Екипът, който стои зад реализирането на разработките се състои от още петима учени - доц. д-р Янчо Христов, ръководител на лабораторията по аквакултури и биотехнологии и тематичните експерти: доц. д-р Ления Гонсалвеш, доц. д-р Ивайло Танков, гл. асистент д-р Ганка Колчакова и гл. асистент д-р Антония Илиева. Всички те са университетски преподаватели и учени, с дългогодишен опит и доказана научна експертиза.
- Каква роля играе Бургаският държавен университет в развитието на иновации и подкрепата за научни открития?
- Ръководството на Бургаския държавен университет традиционно подкрепя научноизследователските дейности и поощрява участието на учените в международни и национални проекти. Иновативните решения и развитието в посока на нови научни постижения са с приоритетна важност за университета.
- Какво предстои оттук нататък? Планирате ли разширяване на изследванията или нови посоки в тази област?
- Обект на следващи изследвания е друг морски отпадък с висок потенциал и също с толкова голям екологичен натиск. Това са изхвърлените на брега морски водорасли. Колегите са разработили безотпадна технология за извличане и получаване на алгинатни соли и биовъглен, намиращи приложение както в медицината и фармацията, така и в хранително-вкусовата индустрия.
Милена ВАСИЛЕВА
