Хората вероятно никога няма да станат безсмъртни, но при силно хипотетичен сценарий средната продължителност на човешкия живот би могла да бъде значително по-голяма от днешната.
Ново проучване предполага, че дори ако науката успее да елиминира почти всички останали причини за биологично стареене, един процес ще продължи безмилостно да уврежда организма – мутациите, които се натрупват в клетките през целия живот.
Именно те, според математическия модел на учените, могат да поставят една от крайните граници пред човешкото дълголетие.
Хипотетичната граница е между 146 и 194 години
Изследователи от Института за наука и технологии „Сколково“ в Москва са създали модел, с който се опитват да отговорят на привидно прост въпрос: колко дълго бихме могли да живеем, ако премахнем всички други механизми на стареене, но не и промените, които постепенно възникват в ДНК на клетките?
Резултатите, публикувани в научното списание „Aging“, показват, че в подобен въображаем свят средната продължителност на човешкия живот би могла да достигне между 146 и 194 години.
Това обаче не означава, че учените са установили, че хората са предопределени да живеят близо 200 години. Става въпрос за математически модел на екстремен сценарий, който не съществува в реалността и за чието осъществяване съвременната медицина не разполага с необходимите технологии.
Какво представляват соматичните мутации
В основата на изследването са така наречените соматични мутации.
За разлика от наследствените мутации, които получаваме от родителите си, соматичните възникват в клетките на тялото през целия живот. Те могат да се появят при клетъчното делене, както и вследствие на различни видове увреждане на ДНК.
Процесът започва много рано и не спира до края на живота. Най-лесно може да бъде представен като последователно копиране на една и съща страница. Първо се прави копие на оригинала, след това копие на копието, а накрая процедурата се повтаря отново. При всяко дублиране съществува вероятност да възникне малка грешка.
Много от тези промени не причиняват забележими проблеми. Част от тях обаче могат да засегнат гени, които са важни за нормалното функциониране на клетката.
С натрупването на мутации се увеличава вероятността тя да загуби функциите си, да умре или при определени обстоятелства да се превърне в ракова.
Различните тъкани не остаряват еднакво
Учените са изследвали какво би се случило, ако натрупването на соматични мутации остане единственият основен механизъм на стареене. Моделът показал значителни различия между отделните тъкани в човешкото тяло.
Органите, чиито клетки могат да се възстановяват ефективно, имат сериозно предимство. Когато една увредена клетка загине, на нейно място може да се появи нова.
Черният дроб се оказал особено устойчив. Неговите клетки притежават голяма способност да се размножават и регенерират. Математическото моделиране показало, че е много малко вероятно единствено соматичните мутации да причинят чернодробна недостатъчност във времеви период, имащ значение за човешкия живот.
Мозъкът и сърцето се оказват най-уязвими
Съвсем различна картина се очертава при мозъка и сърцето.
Невроните и клетките на сърдечния мускул са сред клетъчните популации, които не се възстановяват по същия начин като тъканите в много други органи. Ако в тях в продължение на десетилетия се натрупат достатъчно увреждащи промени, организмът няма лесен начин да замени засегнатите клетки с нови.
Поради това мозъкът и сърцето се превръщат в своеобразно тясно място, което ограничава човешкото дълголетие.
Когато в жизненоважен орган се натрупат достатъчно клетъчни увреждания, неговата нормална функция в крайна сметка вече не може да бъде поддържана.
Моделът изчислява средна възраст от 156 години
Учените обединили в един модел мозъчни неврони, клетки на сърдечния мускул, чернодробни клетки и определени клетки от дихателните пътища.
При допускането, че тези органи стареят независимо един от друг, а рискът от всички останали причини за смърт се запазва на нивото на съвременен 30-годишен човек, изчислената средна продължителност на живота достигнала 156 години.
Според модела това означава, че половината от хората в подобна хипотетична популация биха починали преди тази възраст, а останалата половина – след нея.
Резултатите не са прогноза за близкото бъдеще, а опит да бъде установено докъде теоретично може да стигне човешкият организъм. Те показват, че дори ако медицината намери начин да контролира множество заболявания и механизми на стареене, натрупването на промени в ДНК може да остане фундаментално препятствие пред радикалното удължаване на живота.
