С всяка сезонна епидемия се наблюдава паралелно увеличение на хоспитализациите и смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания. Шесткратно се повишава опасността от инфаркт през първите седем дни след лабораторно потвърдена грипна инфекция, 12% от хоспитализираните изпитват остро сърдечно усложнение - сърдечна недостатъчност и аритмии, а почти 22% от лежащо болните с RSV на възраст 50 и повече години са претърпели остро, тежко сърдечно събитие. За всичко по тази тема разговаряме с кардиолога д-р Благовест Стоименов.
Визитка♦ Д-р Благовест Стоименов завършва Медицинския университет в София през 2015 г. Придобива специалност кардиология през 2020 г., а през 2022 г. - докторска степен. От 2023 г. е главен асистент към Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести в МУ – София. ♦ Има натрупан богат опит в диагностиката и лечението на острите и хроничните сърдечносъдови заболявания, сърдечната недостатъчност и резистентната хипертония. Проявява изявен професионален интерес и има сериозен практически опит в провеждането на международни клинични изпитвания на иновативни лекарствени молекули в кардиологията. Лектор и участник е в престижни национални и европейски медицински форуми. Част е от екипа специалисти в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“. |
- Д-р Стоименов, влияят ли и по какъв начин сезонните респираторни инфекции върху функцията и структурата на сърдечносъдовата система?
- Категорично влияят. Хронично болните пациенти обикновено притежават множество придружаващи заболявания, които невинаги са добре контролирани. Реално всяка сезонна вирусна или бактериална инфекция може да влоши съпътстващите състояния, което води до декомпенсация на сърдечносъдовите патологии.
- Какви са рисковете от усложнения при по-млади пациенти, които по принцип са в добро здраве?
- При тях усложненията настъпват по-рядко, но не са изключени. Често след респираторни инфекции хората търсят кардиологична помощ с оплаквания от ускорено сърцебиене, прескачания и усещане за аритмия. В тези случаи диагностицираме камерни или надкамерни екстрасистоли. Понякога тези симптоми отшумяват с времето, но в други ситуации остават трайни.
Възможно е да се развие и перикарден излив – натрупване на течност около сърцето, което се проявява с гръден дискомфорт. Най-сериозното усложнение в тази група е миокардитът – възпаление на сърдечния мускул, което може да провокира тежки ритъмно-проводни нарушения или развитие на сърдечна недостатъчност.
- Кои са основните механизми, по които сезонната вирусна инфекция може да предизвика увреждане на сърдечния мускул?
- Механизмите са изключително многообразни. Увреждането може да бъде директно токсично вследствие от действието на самите вируси или бактерии. Съществуват и автоимунни механизми, при които се задейства прекомерно силна реакция на организма срещу съответния причинител.
Що се отнася до лечението на миокардитите и перикардитите, Европейското дружество по кардиология издаде нови официални препоръки. Съвременната медицина разполага с напълно ефективни мерки, затова младите хора трябва да бъдат наблюдавани и да търсят своевременна помощ.
- Има ли пряка връзка между острата инфекция и риска от инфаркт?
- Всяка тежка инфекция, особено при развитие на сепсис или остра дихателна недостатъчност, променя баланса в организма. Тя предразполага към по-висока склонност към тромбообразуване и увеличава риска от остри съдови инциденти, но това по-скоро рядко е първата клинична изява.
- Как се разграничава в клиничната практика директното вирусно увреждане на миокарда от системното възпаление в организма?
- Необходимо е да се оценят симптомите и на двете състояния. Директното засягане на миокарда се диагностицира най-точно с магнитен резонанс на сърце – метод, който за съжаление все още не е достатъчно масово застъпен у нас. При по-сложни казуси се прилага и ендомиокардна биопсия. При системната инфекция проявите са локализирани в респираторния тракт – чрез рентгенография или компютърна томография се отчита ангажирането на белия дроб или горните дихателни пътища.
- Кои сигнали по време на или след боледуване трябва да насочат вниманието към спешна консултация?
- Основните алармиращи симптоми са стягане и болка в гърдите на широка основа, задух, лесна уморяемост при обичайни или минимални физически усилия, ускорено сърцебиене и усещане за аритмия.
В практиката имам и случаи, при които инфекцията напълно компрометира контрола над артериалното налягане. Понякога рязкото влошаване на показателите на кръвното налягане изпреварва останалите симптоми и е първи ориентир, че в организма се развива възпалителен процес.
- Доколко продължителността на респираторните оплаквания определя риска от развитие на последващи усложнения?
- Всичко зависи от вида на патогена, продължителността и тежестта на боледуването. Често след вирусна инфекция, което беше масово явление при COVID-19, пациентите страдат от остатъчна кашлица в продължение на два-три месеца, без това да крие кардиологичен риск. Няма директна и автоматична зависимост, но обобщеният медицински извод е, че колкото по-тежко протича инфекцията, толкова по-голяма е вероятността от последващи проблеми.
- Кои видове сезонни вируси крият най-висок кардиологичен риск и се проявяват с най-голяма агресивност към сърдечния мускул?
- Много вируси могат да бъдат изключително агресивни. Европейското дружество по кардиология препоръчва задължителна ваксинация срещу сезонния грип и COVID-19 при високорисковите групи и хората над 60-65 години. Други сериозни причинители са т.нар. кардиотропни вируси, каквито са коксаки вирусите. Те имат подчертан афинитет към миокарда и могат да предизвикат миокардит, като се срещат в общи линии сред цялата популация – както при децата, така и при възрастните.
- Възможно ли е някои от тези патогени да останат в организма дълго време без видима клинична проява и какви са рисковете от скрито подкопаване на сърдечносъдовата система?
- Да, това са именно по-особените случаи. Инфекцията може да протича скрито на заден план, докато в тялото се развива бавен възпалителен процес. В началото първичната причина остава незабелязана, но впоследствие хроничното огнище провокира декомпенсация на сърдечносъдовата система и проявява скритите дотогава дефекти в структурата на миокарда.
- Какви допълнителни терапевтични или превантивни мерки са необходими при вече развила се инфекция за ефективно протектиране на сърцето?
- Когато инфекцията вече е налице, най-важната стъпка е правилното овладяване на самото остро респираторно заболяване. Ако настъпи влошаване на сърдечносъдовата симптоматика, предприемаме конкретни корекции с наличните медикаменти. Не е нужно човек да се поддава на паника веднага щом се разболее, но е задължително да има бдителност.
Ако оплакванията не отшумяват, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. Общопрактикуващите лекари са абсолютно способни да се справят със сезонните инфекции в начална фаза, докато нашата роля като кардиолози обикновено идва по-късно – при настъпило усложнение или усложнено протичане. Протекцията е в стриктното придържане към терапията и своевременната ваксинация.
- Доколко ниските зимни температури и съдосвиващият ефект от студа променят натоварването върху сърдечносъдовата система при наличие и на вирусна инфекция?
- Студовият фактор сам по себе си увеличава сърдечносъдовия риск чрез механизма на вазоконстрикция – свиване на съдовете и повишаване на артериалното налягане. Статистиката потвърждава, че през студените месеци честотата на големите съдови събития, каквито са инфарктите и инсултите, нараства значително. Ето защо съчетанието на студовото натоварване с остра вирусна инфекция допълнително мултиплицира този риск за организма.
- По какви критерии се определя безопасният прозорец за подновяване на физическата активност след прекарана вирусна инфекция?
- Практически всичко зависи от конкретния пациент и няма общовалидно правило. При млад, клинично здрав човек, който няма никакви оплаквания, подновяването на тренировките не е проблем. По-възрастните пациенти или хората с остатъчни оплаквания задължително трябва да се консултират с кардиолог.
Ако липсват данни за миокардно възпаление, симптоми на аритмия, прояви на исхемична болест на сърцето или настъпваща сърдечна недостатъчност, хората спокойно могат да се върнат към обичайната си физическа активност. Всичко се преценява случай по случай на база субективното усещане и липсата на симптоми.
- Като специалист с поглед върху клиничните изпитвания какви нови хоризонти пред лечението на хипертонията отварят иновативните лекарства с удължено действие, които се приемат веднъж на половин или една година?
- В момента медицината разполага с такива работещи решения. Вече се прилагат иновативни терапии на шест месеца, насочени към контрола на холестерола. По отношение на артериалната хипертония вече се провеждат мащабни клинични проучвания за дългодействащ медикамент. Първоначалните фази показаха изключително позитивни резултати за понижаване на налягането, а в момента текат финалните етапи, които трябва да докажат и реалното намаляване на общия сърдечносъдов риск.
- Има ли научен пробив и за пациентите с т.нар. резистентна хипертония, които приемат тежки комбинации от лекарства, но въпреки това не успяват да контролират високото кръвно налягане?
- Налице е истинско събитие в кардиологията, тъй като от години нямаше изцяло нов клас молекули. Става въпрос за т.нар. алдостерон синтазни инхибитори (ASI). Иновативният медикамент вече получи одобрение в САЩ, а до края на годината очакваме решението и на Европейската агенция по лекарствата, което ще позволи появата му на пазара в България до една година.
Данните са впечатляващи, тъй като прибавен към останалата терапия, той сваля значително налягането при най-тежките форми на неконтролирана хипертония. Провеждат се и паралелни клинични проучвания, за да се установи дали същата молекула може да предотврати развитието на сърдечна недостатъчност и да спре прогресията на хроничните бъбречни заболявания.
- Наскоро бяха публикувани нови европейски препоръки за лечение на сърдечна недостатъчност. Как променят досегашния модел на поведение и кои пациенти попадат в новите рискови групи за превенция?
- Новият гайдлайн за лечение на сърдечна недостатъчност обръща парадигмата, като поставя фокуса върху тоталната превенция. Преди говорехме основно за предотвратяване на инфаркти и инсулти, докато сега се концентрираме върху специфични пациенти.
Това са хора с исхемична болест на сърцето, захарен диабет или предсърдно мъждене, които все още нямат симптоми на сърдечна недостатъчност. Целта ни е чрез новите стъпки и проучваните в момента молекули да предотвратим или максимално да забавим увреждането на органа на по-късен етап.
|
♦ Инхибиторите на алдостерон синтазата (ASI) са иновативен клас лекарства, които инхибират производството на алдостерон директно при неговия източник. Те блокират ензима CYP11B2 (алдостерон синтаза) в надбъбречните жлези, който е отговорен за последните етапи на синтеза на алдостерон. Докато антагонистите на минералкортикоидните рецептори (MRA като спиронолактон или финеренон) блокират рецепторите надолу по веригата, ASI предотвратяват производството на самия хормон. Така често се избягва така наречения ефект на „изтичане на алдостерон“ - повторно повишаване на хормона въпреки терапията. Прилага се при резистентна или неконтролирана хипертония за намаляване на систоличното и диастоличното кръвно налягане при пациенти, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано въпреки комбинираната терапия с конвенционални лекарства. При хронично бъбречно заболяване намалява протеинурията и албуминурията (екскреция на протеини в урината) и се смята като потенциален нефропротективен ефект. Когато пациентът страда от първичен хипералдостеронизъм, известен и като синдром на Кон, ASI се прилагат като целенасочен фармакологичен контрол на свръхпроизводството. |
Милена ВАСИЛЕВА
