Лятото е “горещо” време за гастроентеролозите. Това е сезонът на ваканциите, пресните зеленчуци и плодове, а също и пикът на хранителните отравяния и чревните инфекции.
Как да се предпазим от опасни заболявания и да прекараме лятото без стомашно-чревни проблеми, разговаряме с гастроентеролога д-р Стефан Грънчаров.
Визитка♦ Д-р Стефан Грънчаров е завършил Медицинския университет – Пловдив. Редовен докторант е по гастроентерология към МУ-Пловдив. Следва магистратура по Обществено здраве и Здравен мениджмънт към МУ „Пловдив“ и е асистент към Медицински симулационен тренировъчен център на МУ-Пловдив. Научните му интереси са основно в областта на чернодробната стеатоза (омазняване на черния дроб) и метаболитния синдром, а познанията си обогатява с ежегодно участие на национални и международни медицински форуми. Част е от екипа на УМБАЛ „Еврохоспитал“ в Пловдив. |
- Д-р Грънчаров, защо през лятото се увеличават стомашно-чревните неразположения?
- През летния сезон сме изложени на високи температури, което може да доведе до сериозни опасности за здравето - както на стомашно-чревния тракт, така и на организма изобщо. Неправилното съхранение на различни хранителни продукти може да причини ускорен бактериален растеж и по-бързото им разваляне, което от своя страна да предизвика оплаквания при последващата им консумация. Също така, през лятото се възползваме от отпуск, за да си починем на море или планина. На много места водата, в която плуваме, е достатъчно замърсена, за да се срещнем с различни болестотворни микроорганизми, предизвикващи гастроентероколити (възпаление на стомаха и/или червата).
- Кои са най-честите оплаквания, с които пациентите ви търсят през горещите месеци?
- Най-често пациентите биват насочени към гастроентеролог по повод на повръщане, разстройство, коремни болки, отпадналост, безапетитие и температура. Особено, ако оплакванията се явяват до 24-48 часа след консумация на съмнителна храна или след къпане във водоеми със застояла вода, много вероятно е да се касае за инфекциозен гастроентероколит. Уместно е да се търси лекарска помощ при поява на тези оплаквания, а не да се прилага самолечение, при липса на медицински познания.
- Има ли храни, които са особено рискови през лятото и трябва да избягваме или да сме особено внимателни с тях?
- Особено внимателно трябва да подхождаме с месата, млечните продукти и яйцата, които се развалят по-бързо при високи температури, подходящи за развитие на патогенни бактерии. Следва да обърнем внимание също и на кафето и всички кофеинови напитки – прекомерната им консумация може да ни дехидратира, предвид диуретичния (отводняващ) ефект на кофеина. От съществено значение е да се хидратираме оптимално, за да избегнем нежелан рязък спад на кръвното налягане.
- Какво трябва да знаем за съхранението на храната в жегите, за да избегнем хранителни инфекции?
- Съхранението на изброените хранителните продукти трябва да става при подходящите за целта температури в хладилник (около +6 градуса), а когато не се предвижда скорошна консумация, могат да бъдат замразени във фризер (около -16 градуса). Освен това трябва да бъдат старателно кулинарно обработени на висока температура, с цел унищожаване на евентуално налични болестотворни микроорганизми. Например, яйцата да не остават твърде рохки, а месните продукти – твърде сурови. Основен фактор за разпространение на хранителните инфекции са замърсените ръце, поради което обезателно трябва да се спазва отлична лична хигиена – измиване с топла вода и сапун.
- Как да различим леко хранително натравяне от нещо по-сериозно, което изисква лекарска намеса?
- Хранителните натравяния могат да протекат с различни по вид и тежест оплаквания. Стомашно-чревен дискомфорт с подуване, гадене, лека болезненост, еднократно повръщане, разстройство или безапетитие, които се ограничават в рамките на същия или следващия ден, обикновено не налагат лекарска намеса.
При по-затегнато протичане на инфекцията могат да бъдат налице упорити повръщания, диарии, силни коремни болки, както и висока телесна температура, с втрисане и ускорен пулс. Тази клинична картина неминуемо ще доведе до дехидратация (обезводняване) със загуба на важни за работата на сърдечносъдовата, нервната и мускулната система електролити, което от своя страна налага консултация с лекар или дори прием в инфекциозно отделение.
Възможни са и промени в съзнанието, като объркване и затруднена ориентация или координация, притъмняване пред очите или колапс. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ при продължаване и влошаване на оплакванията, било то при личен лекар, специалист по инфекциозни болести или гастроентеролог, който да оцени състоянието на пациента и да проведе диагностика и лечение.
Д-р Стефан Грънчаров
- Какво бихте препоръчали като „лятна аптечка“ за стомашен комфорт при пътуване или почивка?
- Винаги е препоръчително да имаме определени лекарства под ръка, когато пътуваме. Сред най-важните са температуропонижаващите (парацетамол, ибупрофен, аналгин), антидиарийни (лоперамид), противоалергичните (алергозан), както и антисекреторните, които успокояват стомаха при нужда (например, омепразол).
- И един по-личен въпрос – какъв е вашият режим на хранене през лятото?
- Моят хранителен режим не варира много през лятото спрямо останалото време от годината. Спортувам няколко пъти седмично, храня се балансирано, редовно и в умерени количества, като избягвам консервирани продукти и полуфабрикати, което ми помага да съм пълноценен на работа и извън нея. Приготвям храната си предимно вкъщи. През летния период консумирам повече сезонни плодове и зеленчуци, приемам и много течности – между 2 и 3 литра вода дневно (30 мл на килограм телесно тегло, които варират спрямо физическото натоварване и естеството на работа). Старая се аз самият да бъда добър пример за пациентите, моите деца и близки, защото според мен рационалното хранене и редовното движение са в основата на доброто здраве и дълголетие.
Основни правила за хранене в жегите
Зеленчуци и плодове
Включете в диетата си сезонни зеленчуци (домати, краставици, тиквички, чушки), плодове (ябълки, круши, праскови, кайсии) и горски плодове (ягоди, малини, боровинки), богати на витамини и антиоксиданти. Добавяйте към ястията си копър, магданоз, спанак, маруля и други зелени зеленчуци, богати на витамини и микроелементи.
Ограничете мазните храни
Ограничете консумацията на мазни храни, като дадете предимство на постно месо (пилешко, пуешко), риба и морски дарове.
Протеинови продукти
Не забравяйте за протеиновите продукти като яйца, бяло птиче месо.
Ферментирали млечни продукти
Включете в диетата си ферментирали млечни продукти, като айран, кисело мляко, извара, които са полезни за храносмилането и съдържат бионаличен калций.
Спазвайте режим на пиене
Пийте достатъчно вода през целия ден, без да чакате, докато почувствате жажда. Дехидратацията може да доведе до сериозни здравословни проблеми, затова е важно да пиете вода на малки глътки през целия ден.
Умереност в храната
През лятото тялото се нуждае от по-малко калории, така че си струва да се даде предимство на леки и балансирани ястия. Препоръчва се основните хранения да се преместят в по-ранни часове, когато температурата на въздуха е по-ниска.
Не злоупотребявайте с алкохола
Алкохолът може да увеличи изпотяването и да създаде допълнителен стрес за тялото, особено в горещо време.
|
Не забравяйте хигиенните правила в горещия сезон, когато е пикът на активността на микроорганизмите. Следните вредни микроорганизми се размножават особено бързо през лятото: ♦ Салмонела – бактерия, която причинява салмонелоза. Среща се често в месо, яйца и млечни продукти. ♦ Ешерихия коли – идва от мръсни ръце или немита храна, причинява хранително отравяне. ♦ Стафилококи – произвеждат токсини. Особено опасни са в салати, кремове и млечни продукти. ♦ Клостридии – могат да причинят ботулизъм. Размножават се в затворена среда, като, например, консервирани храни. ♦ Плесени – гъбичките образуват микотоксини, които са вредни за черния дроб и имунната система. |
Милена ВАСИЛЕВА
