Цветната слепота е състояние на очите, при което човек не може да види разликата между определени цветове. Медицинският термин на дефицита на цветното зрение е дисхроматопсия.
Въпреки че много хора обикновено използват термина „цветна слепота“ за това състояние, истинската цветна слепота, при която всичко се вижда в нюанси на черно и бяло, е рядко срещана. Обикновено се предава по наследство. Мъжете са по-склонни да се раждат с цветна слепота.
Повечето хора не могат да различат определени нюанси на червено и зелено. По-рядко не правят разлика между нюансите на синьо и жълто. Може да имате дефицит на цветно зрение и да не го знаете. Някои хора разбират, че те или детето им са с този проблем, когато той причини объркване – например, когато не могат да разграничат цветовете на светофара или когато трябва да решават задачи в училище, свързани с определяне на цветовете.
Най-често срещаният дефицит на цветното зрение е невъзможността да се видят някои нюанси на червено и зелено. Обикновено човек с дефицит на червено-зелено или синьо-жълто зрение не е напълно нечувствителен и към двата цвята.
Дефектите могат да бъдат леки, умерени или тежки
Ако подозирате, че имате проблеми с разграничаването на определени цветове или цветното ви зрение се променя, посетете очен лекар, за да направи изследване.
Важно е също и децата да преминат през цялостни очни прегледи, включително тест за цветно зрение, преди да тръгнат на училище. Няма лек за наследствени дефицити на цветното зрение, но ако причината е заболяване или проблем с очите, лечението може да подобри това състояние. Виждането на цветове в целия светлинен спектър е сложен процес, който започва със способността на очите да реагират на различни дължини на светлинната вълна.
Светлината, която съдържа дължините на вълната на всички цветове, навлиза в окото през роговицата и преминава през лещата и прозрачната, желеобразна тъкан в окото ви – стъкловидното тяло, до чувствителните към дължината на вълната клетки - конусите в задната част на окото в макуларната област на ретината.
Конусите са чувствителни към къси (сини), средни (зелени) или дълги (червени) дължини на светлинната вълна. Химикалите в конусите предизвикват реакция и изпращат информацията за дължината на вълната през зрителния нерв до мозъка. Ако очите функционират както трябва, цветът се възприема, но ако конусите не работят правилно, човек е в невъзможност да различи цветовете червено, зелено или синьо.
|
Няколко фактора увеличават риска от цветна слепота, включително: 1. Пол. Цветната слепота е много по-често срещана при мъжете, отколкото при жените. 2. Фамилна анамнеза. Цветната слепота често се наследява, което означава, че се предава в семейството чрез гените. Можете да наследите лека, умерена или тежка степен на заболяването. Наследствените цветни дефицити обикновено засягат и двете очи и тежестта им не се променя през целия живот. 3. Заболявания. Някои състояния, които могат да увеличат риска от цветен дефицит, включват сърповидно-клетъчна анемия, диабет, макулна дегенерация, болест на Алцхаймер, множествена склероза, глаукома, болест на Паркинсон, хроничен алкохолизъм и левкемия. Едното око може да е по-засегнато от другото и цветният дефицит може да се подобри, ако основното заболяване може да се лекува. 4. Определени лекарства. Някои лекарства повлияват цветното зрение, като хидрохлорохина - лекарство, използвано за лечение на ревматоиден артрит. 5. Увреждане на окото. Цветната слепота може да бъде причинена от травма на окото в резултат на нараняване, операция, лъчетерапия или лазерно лечение. |
Карина ХРИСТОВА
