Противно на масовото схващане, че ниските температури директно причиняват настинки и пневмонии, това е главно мит. В Арктика учените отдавна са доказали, че няма такова заболяване като заболяване от самия студ. В 90% от случаите инфекцията се предава при контакт с болен човек, а в останалите 10% микробите вече са в тялото ни, но заради стреса от застудяването имунната система отслабва и те се активизират. Това обяснява пред vesti.bg проф. Тодор Кантарджиев, като очертава основните правила за предпазване през есенния сезон.
За да подсилим защитните сили на организма, специалистът препоръчва три златни правила. Първото е закаляването от ранна възраст чрез процедури със студена вода и обтриване с хавлиена кърпа, което докарва кръв в кожата и активизира имунокомпетентните клетки там.
Второто е балансираното хранене, като в есенното меню задължително трябва да присъстват сурови зелени и червени чушки заради високото съдържание на витамин С.
Третото и най-важно правило е изолацията от болни хора – избягването на контакти с кашлящи и кихащи хора е от решаващо значение за спиране на заразата.
В момента у нас циркулират редица есенни вируси като риновируси, аденовируси, бокавируси и метапневмовируси.
Макар да не протичат толкова тежко като грипа, те са основен причинител на есенните боледувания, срещу които помагат строгата хигиена на ръцете и еднократните носни кърпички.
Самият сезонен грип обикновено се регистрира от Националния център по заразни и паразитни болести в края на октомври или началото на ноември, епидемичното разпространение започва в края на ноември и декември, а пикът настъпва през януари или февруари.
По отношение на най-малките и сериозната опасност от респираторния синцитиален вирус (RSV), проф. Кантарджиев напомня за мощните естествени защитни механизми.
Чрез плацентата в кръвта на бебето преминават майчини антитела с концентрация до три пъти по-висока от тази в кръвта на майката, осигуряващи защитна бариера през първите месеци, която се надгражда успешно и с кърмене.
