Структура в женската репродуктивна система, приемана в продължение на повече от век за безполезен остатък от зародишното развитие, отново привлича вниманието на научния свят. Нови опити с лабораторни животни показват, че така наречената яйчникова мрежа, разположена в непосредствена близост до яйчника, поддържа активна комуникация с него и влияе върху ключови процеси.
Описвана за първи път още през деветнадесети век, тъканта дълго време остава без установено предназначение, поради което постепенно отпада от учебниците по биология.
Интересът към нея се засилва отново, след като биологът Дженифър Маккей забелязва необичайна подковообразна форма при заснемане на миши яйчници. Прегледът на историческата литература потвърждава, че става дума за отдавна пренебрегнатата анатомична зона.
Съвременните опити разкриват, че тази мрежа е способна да транспортира течност, богата на белтъчини, директно към яйчника. Наблюдаваният активен обмен подсказва за ролята ѝ на съединителен канал между органа и заобикалящата го среда.
Зоната около яйчниковата мрежа се отличава с гъсто разклонение от кръвоносни съдове и нервни влакна. Това позволява на структурата да улавя общи сигнали от организма и да реагира своевременно на настъпващите промени.
Учените я сравняват с биологична антена, която регистрира хормоналните колебания и в отговор стимулира отделянето на специфични протеини.
Анализът на генната активност също потвърждава връзката с хормоналния цикъл. Част от гените в тази тъкан се активират именно по време на пиковите нива на естроген.
Механизмът е свързан с белтък, участващ в развитието на фоликулите и узряването на яйцеклетките, което загатва за потенциално пряко отношение към репродуктивните възможности.
Изследователите все пак отправят учение за предпазливост, тъй като настоящите заключения са базирани главно върху опити с мишки. Предстои да се установи дали тази структура е задължителна за нормалната функция на яйчниците и дали изпълнява същата роля при човека.
За да се потвърди категорично практическото значение на яйчниковата мрежа, са необходими последващи експерименти с временно блокиране или отстраняване на структурата.
Разкритията обаче дават нов тласък за по-задълбочено изучаване на подценявани досега детайли от женската анатомия.
