С настъпването на активния сезон за почивки и повече време сред природата нараства и рискът от ухапвания от комари и кърлежи. Заради климатичните промени все по-често се говори и за разпространението на инфекции, пренасяни от тези насекоми и паразити. Какви са реалните рискове и как можем да се предпазимобясни в „Социална мрежа” по NOVA NEWS общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров.
„Най-страшното, което може да ни се случи след ухапване от кърлеж или комар, е безпричинно да се притесним повече, отколкото трябва. Най-важното е поведението ни да бъде рационално и базирано на научни данни“, подчерта лекарят.
По думите му комарите по-рядко предизвикват сериозни притеснения, защото хората са свикнали с тях, но промените в климата водят до появата на нови видове, които могат да причинят по-силни локални реакции. „В огромния процент от случаите след ухапване от комар е достатъчен студен компрес или локален противоалергичен гел. Не е толкова важен размерът на комара, а дали организмът ни е чувствителен към конкретния вид“, обяснява д-р Качешмаров.
Макар че през последното десетилетие се наблюдава известно увеличение на заболяванията, пренасяни от комари, те все още остават сравнително редки в България.
Според специалиста обаче кърлежите продължават да предизвикват най-голямо безпокойство. Те често остават незабелязани, защото при ухапването отделят вещества, които обезболяват мястото. „Обикновено откриваме кърлежа едва след като вече се е впил в кожата. Първият симптом най-често е лекото зачервяване или сърбежът около мястото на ухапването“, посочва лекарят.
Той е категоричен, че съществуват редица разпространени, но погрешни практики при премахването на кърлеж. „Не трябва да мажем кърлежа с олио, спирт, крем или други вещества. Не трябва и да го въртим“, заяви д-р Качешмаров.
По думите му най-доброто решение е кърлежът да бъде премахнат от медицински специалист. „Ако има възможност, посетете личния си лекар или спешен кабинет. Там кърлежът ще бъде отстранен правилно и ще бъде направена преценка дали има необходимост от допълнително наблюдение“, съветва той.
Когато това не е възможно, кърлежът може да бъде изваден и в домашни условия, но само с подходящ инструмент. „Използвайте специална щипка или фина пинсета. Хванете кърлежа възможно най-близо до кожата и го издърпайте внимателно. Дори да остане малка част от него, това не означава непременно повишен риск от инфекция“, обяснява лекарят.
Той допълва, че профилактичен прием на антибиотици не е необходим при всяко ухапване. „Ако кърлежът е престоял по-малко от 36 часа, няма сериозна локална реакция и липсват симптоми като температура, главоболие или болки в мускулите, обикновено не се налага антибиотично лечение. Нужно е единствено мястото да бъде наблюдавано“, твърди д-р Качешмаров.
