Мръсната градска среда, в която ни се налага да прекараме по-голямата част от живота си, уврежда цялото човешко тяло, а не пречи само на дишането, както се смяташе доскоро. Тъй като твърдите частици, отровните газове и тежките метали навлизат в кръвния поток през белите дробове, те предизвикват възпаление, което засяга всяка една част от организма. В допълнение към респираторните и сърдечносъдовите заболявания все по-често възникват невродегенеративни промени, деменция, болест на Паркинсон, диабет, различни видове рак и дори увреждане на кожата и костите.
Визитка♦ Д-р Стефка Стефанова завършва Медицинския университет във Варна през 1995 г. Придобила е специалности по спешна медицина и по ендокринология и болести на обмяната. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, в това число болест на Хашимото, хипофизни, надбъбречни и метаболитни нарушения. Извършва ехографска диагностика на щитовидна жлеза. Провежда обучение за начина на хранене и прилагане на самоконтрол при пациенти с диабет и метаболитен синдром. Има над 20 години медицински опит. Началник е на Отделението по ендокринология в УМБАЛ Бургас. |
- Д-р Стефанова, как замърсеният въздух влияе на ендокринната функция?
- Той е като "шум", който се промъква в нашия организъм. Тялото се пълни с "лоши пратеници" или "смутители". Те могат да объркат хормоналната система по няколко начина. Те са като фалшиви пратеници, които много приличат на истинските ни хормони. Когато влязат в тялото, могат да имитират хормони, а тялото си мисли, че е получило истинско хормонално съобщение и започва да действа, но това е грешен или преувеличен сигнал.
Могат и да блокират хормони, като се "залепят" за местата, където истинските хормони трябва да действат
и да не им позволят да предадат съобщението си. Мъничките частици от изгорели газове (сажди) и други химикали във въздуха причиняват възпаление и оксидативен стрес. Тези процеси могат директно да навредят на ендокринните жлези (щитовидната жлеза или панкреаса), правейки ги по-малко ефективни в производството на истински хормони. Така ендокринните разрушители нарушават производството на хормоните.
- До какво води това въздействие?
- Това може да доведе до произвеждането на твърде много или твърде малко от даден хормон, а дори до производство на "дефектни" хормони, които не работят правилно. Някои химикали от замърсения въздух могат да имитират хормони като естроген (женски полов хормон) и да объркат тялото, сякаш има повече естроген, отколкото е необходимо. BPA много прилича на естроген.
Тялото си мисли, че е получило истински естроген и реагира, но това е грешен сигнал
След като хормоните са произведени, те трябва да се свържат със специални "ключалки" (рецептори) на клетките, за да предадат съобщението си. Замърсителите могат да заседнат в тези ключалки или да ги повредят, така че хормоните да не могат да се свържат правилно и да си свършат работата. Замърсяването може да затрудни например действието на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това може да доведе до диабет. След като хормонът си е свършил работата, тялото трябва да го разгради и изхвърли, за да може да се произвеждат нови и да се поддържа баланс.
- Какви други поражения причинява мръсният въздух?
- Замърсителите могат да претоварят "системата за почистване" на тялото (черния дроб и други органи), така че хормоните да не се разграждат ефективно, да остават в тялото твърде дълго и да продължават да изпращат съобщения, когато не би трябвало. Ако някои хормони остават в тялото твърде дълго, може да се стигне до хормонален дисбаланс, който да причини здравословни проблеми, включително с щитовидната жлеза или репродуктивната система. Замърсеният въздух е като саботаж за хормоналната система на тялото ни. Той може да обърка целия процес – от производството на хормони, през изпълнението на техните функции, до премахването им от тялото. Така хормоналният дисбаланс може да има сериозни последици за нашето здраве - проблеми с метаболизма, репродукцията, растежа и развитието, повишен риск от различни заболявания.
- Кои хормони са най-уязвими?
- Например хормоните, свързани с метаболизма. Инсулинът е като ключ, който отваря вратите на клетките, за да влезе захарта (енергията) вътре. Замърсеният въздух може да направи тялото по-малко чувствително към този ключ. Ако той все по-трудно отключва вратата, може да доведе до висока кръвна захар и евентуално - диабет.
Хормоните на щитовидната жлеза са като "скоростомер" - регулират колко бързо тялото използва енергия. Замърсеният въздух може да ги обърка и да накара щитовидната жлеза да работи по-бавно (това води до умора, напълняване, студ) или по-бързо. Уязвими са и хормоните, свързани с размножаването - естроген и прогестерон, които контролират менструалния цикъл, бременността и женските характеристики. Когато замърсяването ги обърка, това води до нередовен цикъл, проблеми със забременяването или по-ранна менопауза при жените, а при мъжете – влошено качество на спермата
Тестостеронът е важен за мъжките характеристики и производството на сперма. Замърсеният въздух може да намали нивата му и да повлияе негативно върху нейната способност да опложда, което също създава проблеми със забременяването. Кортизолът е "хормонът на стреса". Тялото го произвежда, когато е под напрежение. Замърсеният въздух сам по себе си е стрес за тялото, така че може да го накара да произвежда повече кортизол, дори когато не сте под психически стрес. Високите нива на кортизол за дълго време могат да доведат до напълняване, проблеми със съня, отслабен имунитет.
Д-р Стефка Стефанова
- Кои замърсители на въздуха съдържат ендокринни разрушители?
- Въздухът, който дишаме, може да съдържа доста "фалшиви пратеници" или частици, които ги носят. Най-често срещаните замърсители, които ги съдържат са фините прахови частици, тежките метали, пестицидите, хербицидите и другите отровни химикали – като тези, които се отделят при горенето, летливите газове и дори цигареният дим. Много от тези замърсители са невидими и нямат мирис, което ги прави още по-опасни Често става въпрос за комбинация от различни химикали, които действат заедно (т.нар. коктейлен ефект), което може да засили тяхното вредно въздействие върху хормоните. Някои от тях могат да се натрупват в тялото с времето, увеличавайки риска от проблеми.
- Как действат върху човешкия организъм?
- Те могат да имитират хормони. Например бисфенол А, който се съдържа в бутилки и кутии маркирани с код „7“, термохартия за касови бележки, играчки имитира естроген. Особено вредно е продължителното излагане или излагане в ранна възраст. Може да доведе до преждевременно полово съзряване при момичета, нарушение в половата развитост особено при момчета, намалена плодовитост, менструални нарушения.
Обсъжда се и потенциален ефект върху генната експресия и епигенетични промени, които се свързват с повишен риск от рак на гърдата, на простата, ендометриума Фталатите, които се съдържат в пластмаси, козметика и опаковки блокират (заглушават) андрогенните рецептори, пречейки на действието на тестостерона. Това може да доведе до нарушения в мъжкото полово развитие и намалена фертилност.
Перхлорати се съдържат в замърсители от индустриалната дейност и в питейната вода. Те блокират транспорта на йод в щитовидната жлеза и нарушават синтеза на тиреоидни хормони. Диоксините - замърсители в резултат на горене и някои индустриални процеси, блокират нормалното действие на естрогени и андрогени. Всичко това води до хормонален дисбаланс, който може да доведе до проблеми с растежа, метаболизма, репродукцията и имунитета.
- Кои органи и системи са най-уязвими?
- Не са малко "мишените" на ЕДР. Те могат да повлияят на развитието на мозъка при деца, което може да доведе до проблеми с ученето, паметта, концентрацията и дори поведенчески проблеми. При възрастни могат да допринесат за проблеми с настроението и неврологични заболявания. Могат да накарат щитовидната жлеза да работи твърде бавно или твърде бързо, или дори да причинят образуването на възли
Могат да направят клетките на мускули, черен дроб и мастната тъкан по-малко чувствителни към инсулина. Тъй като ЕДР са чужди за организма, той реагира с увеличено производство на хормоните на стреса и да ги объркат и да променят начина, по който тялото реагира на стрес. Могат да объркат развитието на половата система, да повлияят на плодовитостта (да е по-трудно да се зачене), да причинят нередовен цикъл, ранен пубертет или проблеми с развитието на половите органи.
- Какво представляват ЕДР, които са наречени "обезогени"?
- Те могат да насърчават тялото да натрупва повече мазнини и да нарушават хормоните, които контролират глада и ситостта, а това може да доведе до напълняване и затлъстяване. Най-уязвими са неродените бебета и малките деца, защото техните органи и системи все още се развиват. Някои ЕДР могат да нарушат баланса на имунната система, което може да направи тялото по-податливо на инфекции или да доведе до автоимунни заболявания. Тъй като хормоните са "пратеници" навсякъде в тялото, когато "фалшивите пратеници" (ЕДР) се появят, те могат да смутят и да повлияят на почти всяка функция и система.
- Как ендокринните разрушители влияят върху метаболизма?
- Вече казах, че инсулинът действа като "ключ" за вратите на клетките. Ендокринните разрушители объркват и "скоростомера" на тялото - хормоните на щитовидната жлеза, които регулират колко бързо тялото изгаря калории и произвежда енергия. Ако "скоростомерът" кара щитовидната жлеза да работи по-бавно, тялото изгаря по-малко калории, което води до натрупване на тегло, умора, чувство на студ и "складира" повече мазнини.
Обезогените са като фалшиви инструкции, които казват на тялото: "Складирай повече мазнини!". Затова, дори ако човек се храни нормално, тялото може да е по-склонно да трупа излишни килограми и мазнини особено около корема, което води до затлъстяване. ЕРД объркват и хормоните на глада и ситостта - грелин, който "казва" кога човек е гладен, и лептин - кога е сит.
Когато тези сигнали се объркат, човек може да се чувства по-гладен или не достатъчно сит, дори след като е ял. Това може да доведе до преяждане и напълняване. Замърсяването и ЕДР причиняват хронично възпаление в тялото като малки, тлеещи "пожари" във вашите системи. Възпалението е свързано с много метаболитни проблеми, включително инсулинова резистентност и натрупване на мазнини.
Мария ИВАНОВА
