Защо някои хора сънуват цветно, а други - черно-бяло? Какви са рисковете за здравето от дългата дрямка през деня и какво трябва да ядете за вечеря, за да заспите по-бързо? Ако търсите отговорите на тези въпроси - прочетете информацията по-долу.
В следващите редове разказваме какво мислят специалистите по съня – сомнолозите, за тази част от живота ни, която все още остава недоизяснена, но въпреки това – важна за цялостното ни здраве. Една от любопитните теми е дали е възможно да получите отговори на въпроси, които ви вълнуват, чрез сънищата. Сънищата като правило не дават директни отговори на конкретни въпроси.
Това се дължи на фундаменталната разлика между целенасоченото мислене и спонтанния характер на сънищата. Когато се стремим да решим конкретен проблем, ние съзнателно фокусираме вниманието си върху намирането на решение.
Сънищата обаче се генерират на базата на различни принципи – те възникват в резултат на автономни неврофизиологични процеси, протичащи в мозъка, независимо от съзнателната ни воля.
Механизмът на формиране на сънищата е хаотичен по природа и не отговаря директно на изискванията на съзнанието. Следователно самият факт, че имаме нерешен проблем, не гарантира, че мозъкът ще работи върху него по време на сън или ще ни представи готови решения под формата на сънища.
По този начин, въпреки че сънищата отразяват определени аспекти на умствената ни дейност, те рядко служат като целенасочен инструмент за получаване на конкретни отговори на въпросите, които ни вълнуват.
Друга тема, която е много интересна, третира факта, че някои хора сънуват черно-бяло, докато при други сънищата са цветни.
Доказано е, че хората с повишена емоционалност и психоемоционални разстройства наистина са по-склонни да сънуват цветно. Тези сънища обаче не са характерни само за хора с психични разстройства – те редовно се срещат и при психично здрави хора.
Възприятието за цветовете в сънищата се определя от индивидуалните черти на личността. Интересни резултати са получени в проучване, сравняващо вниманието на хората към цветовите характеристики, докато са будни, с честотата на цветните сънища.
Оказа се, че тези, които са с по-изострен усет към цветовите аспекти на заобикалящия ги свят в ежедневието си, по-често съобщават за цветни сънища. Това наблюдение се подкрепя допълнително от половите различия: при жените, традиционно по-фокусирани върху външните фактори, преживяването на цветни сънища преобладава в сравнение с мъжете.
Важно е да се отбележи, че има разлика между сънищата, в които човек си спомня цветовата схема, и тези, в които цветът не се запазва в паметта. Така наречените безцветни сънища не показват никакви аномалии; те са нормална проява на мозъчната функция.
По време на сън информацията се обработва, проявявайки се като образи. Ако човек обърне специално внимание на детайлите на тези образи, е по-вероятно да запомни цветовата си схема. В случай че цветовите аспекти не го интересуват, той не запомня тази информация. Това не означава, че сънищата са били черно-бели
Тук става дума, че човекът просто не помни техните цветови компоненти. Друг въпрос, който човек понякога си задава, е защо не само се чувства като че уморен след дълъг сън през деня, а и понякога е като опиянен. Сънното опиянение е реално явление, свързано с особеностите на събуждането от дълбок сън. Продължителните дневни дремки могат да доведат до дълбок сън, от който е много по-трудно да се излезе.
Когато човек е принуден да се събуди рязко от дълбок дневен сън и веднага да започне енергична дейност, той изпитва дезориентация. Когнитивните му функции са намалени и той усеща общо чувство на дискомфорт – сякаш е „извън стихията си“. Ето защо експертите препоръчват ограничаване на дрямката през деня до кратки интервали от 10 до 30 минути максимум.
През това време тялото няма време да заспи дълбоко и събуждането е по-лесно, като освен всичко оставаме освежени и дори се чувстваме подмладени. Превишаването на препоръчителната продължителност на дневния сън значително увеличава вероятността от развитие на сънна интоксикация
Важно е да се отбележи, че това състояние не представлява риск за здравето, а само изисква допълнително време за пълен преход към активно будно състояние. Поне веднъж в живота си сме се опитали да разберем дали идеалните възглавница и спално бельо са мит и дали наистина съществуват.
По тази тема научните изследвания са категорични - не се потвърждава по никакъв начин обективното превъзходство на един вид спално бельо над друг. Комфортът по време на сън се определя предимно от психологически фактори и индивидуални предпочитания.
Един човек ще спи по-добре на мек матрак от пяна, друг – на пружинен матрак. Субективното възприятие за комфорт има много по-значително влияние върху качеството на съня, отколкото техническите характеристики на спалното бельо.
Ограничени научни изследвания показват, че консумацията на сладки и лесно смилаеми храни преди лягане може да ви помогне да заспите по-бързо. Междувременно има доказателства, че тежките, бавно смилаеми храни могат да повлияят негативно на качеството на съня, като причинят усещане за тежест в стомаха и задействане на гастроезофагеален рефлукс
Това е съпроводено с връщане на стомашно съдържимо в хранопровода. Идеалната вечеря не трябва да е твърде тежка, като подчертава вкуса и добавя малко количество сладост.
Други проучвания проверяват дали е възможно да се превърнете в „ранно пиле“, ако сте „сова“. Истинските „нощни птици“ и „ранните пилета“ съставляват малка част от населението – приблизително 10% от всяка категория. Повечето хора попадат в междинната категория – „гълъби“, които лесно адаптират графика си към различни обстоятелства.
За истинските „сови“ и „чучулиги“ е наистина важно да организират живота си според хронотипа си. Това им позволява да работят най-ефективно в сутрешните или вечерните часове и да си починат напълно по време на сън.
Характеристиките на хронотипа са генетични и дори кожните клетки на „совите“ и „чучулигите“ функционират с различни биологични ритми.
|
Скалата на Хорн-Йостберг (Morningness-Eveningness Questionnaire - MEQ) е утвърден психологически въпросник, разработен от Джеймс Хорн и Олов Йостберг през 1976 г. за определяне на хронотипа на индивида. Тя измерва дали човек е „утринен тип“ (чучулига), „вечерен тип“ (сова) или „междинен тип“ (гълъб), въз основа на предпочитанията за сън и времето на максимална активност. Въпросникът се състои от 19 въпроса, свързани с: ♦ Предпочитано време за ставане и лягане. ♦ Време, в което човек се чувства най-бодър и продуктивен. ♦ Субективно усещане за умора/свежест сутрин. Резултатите се интерпретират по следния начин: ♦ Значение на хронотипа: утринният тип предпоставя активност рано сутрин и лягане рано вечер. Вечерният тип е активен вечер и има затруднения със ставането сутрин. ♦ Физиология: Скалата корелира с циркадните ритми, включително телесната температура (по-висока сутрин при утринните типове) и нивата на кортизол. Въпросникът често се използва в изследвания на съня, психологията и при работа на смени. След като направят този тест, повечето хора откриват, че не са нито нощни птици, нито чучулиги. |
Милена ВАСИЛЕВА
