Престижното научно списание “Nutrients” публикува статията на български екип учени от МУ-София, сдружение Всяка Дума, Биомедикъл и Геника.
Темата е „Възрастово зависима дисбиоза на чревния микробиом при разстройство от аутистичния спектър и ролята на ключовите бактериални съотношения“. Статията се фокусира върху ролята на нарушенията в чревния микробиом при разстройствата в аутистичния спектър“. „Бактериите, които се намират в червата ни, са безценни за нашето здраве. Те подпомагат и оказват влияние върху метаболизма, имунитета, дори и психичното ни здраве.
Метаболитите, които тези бактерии произвеждат, достигат мозъка чрез чревно-мозъчната ос и блуждаещия нерв
Децата с разстройства от аутистичния спектър често имат съпътстващи стомашно-чревни проблеми, пропускливост на червата и дисбактериоза, които се дължат най-вече на изменения в бактериалните съотношения в червата. Целта на българското проучване бе да установим връзката между аутистичния спектър и три ключови бактериални съотношения - Firmicutes/Bacteroidetes, Actinobacteria/Proteobacteria и Prevotella/Bacteroides, и дали тези изменения могат да служат като биомаркер за аутистичен спектър“, обясняват д-р Таня Кадийска и Иван Туртуриков, ръководители на екипа.
За целите на проучването екипът изследва микробиомите на 302 деца и юноши от България от различни възрастови групи и с потвърдена диагноза разстройство от аутистичния спектър. Изследователите сравняват бактериални съотношения на групата деца с аутизъм и такива без проблеми в развитието.
Резултатите показват изменения в две от съотношенията във всички възрастови групи при децата с аутистични разстройства спрямо здрави контроли. Децата с аутизъм имат значително по-ниски съотношения, особено при Actinobacteria/Proteobacteria, което е съотношение между полезни и патогенни бактерии. Тези увеличени количества патогенни бактерии при деца с аутизъм вероятно влияят на развитието и поведението им чрез метаболитите, които произвеждат
Измененията в тези съотношения могат да дадат обяснение и защо децата в аутистичния спектър обичайно страдат от съпътващи стомашно-чревни проблеми. Останалите членове на екипа са Станислава Чуринскйене, Димитър Василев, Диляна Маджарова, д-р Мария Савчева, д-р Николай Стойнев, д-р Рене Милева – Попова, Акад. проф. Ваньо Митев д.м.н. и проф. Радка Тафраджийска – Хаджиолова.
Екипът има и друга публикация в „European Journal of Human Genetics”, свързана с аутистичния спектър. Тя е на тема серотонин, хистамин, диаминоксидаза и ролята на храненето за подобрението на аутистичните симптоми.
