Идеята за лекуване чрез книги не е нова, а може да бъде проследена в историята назад във времето чак до първите библиотеки в Елада. Във всички времена хората са се нуждаели от помощ, за да се справят с проблеми, свързани с раждането, раздялата, болестта, смъртта.
Чрез техниките на библиотерапията се въздейства върху читателската култура, определени елементи от личността на читателя, и се оказва емоционална подкрепа на хора, изпаднали в криза. Светът на книгите, който се разкрива пред читателите и в който те попадат чрез буквите и словото, е интересен и завладяващ, поучителен и насърчаващ. Методът използва терапевтичната функция на четенето за справяне с различни житейски ситуации или стрес, през които минава личността. У нас този метод за първи път се споменава през 30-те години на миналия век.
Визитка♦ Гл. ас. д-р Събина Ефтимова е автор на първия учебник по „Библиотерапия” в страната, написала е учебни помагала, няколко сборника и над 110 научни статии в областта на библиотекознанието, терапията с книги, четенето, библиотечната педагогика и психология. Има магистърска степен и по юридическа психология, предучилищна и начална училищна педагогика, специална педагогика, масови комуникации и журналистика и социална работа със зависими лица. Преподавател е в УниБИТ от 2005 г., където защитава първия докторат по библиотерапия в България. |
- Как с библиотерапията се намаляват стресът и тревожността, от които страдат токова много хора в днешно време?
- Много често литературата художествената е възможност, от една страна, да се откъснеш от това което се случва в момента, а от друга гледна точка, да видиш какво друго можеш да видиш в тази ситуация, да получиш обратна връзка и дори да откриеш противоположна на твоята гледна точка. Литературата дава поле, в което ти да потърсиш алтернативи на състоянието, в което ти се намираш в момента, и да намериш отговори на въпросите, които можеш да си зададеш.
- Какви са вашите впечатления – в днешно време търсят ли хората помощ в книгите?
- Мисля, че библиотерапията днес е много интуитивна. Много хора правят това, без да осъзнават, че по този начин извършват терапия със самите себе си. Или процес на самопомощ. Защото човек понякога посяга към неща, които му помагат или му дават баланс, чисто интуитивно. Така че много хора четат, за да се справят със стреса, с конкретна ситуация или с неща, през които преминават.
Много хора четат, за да преживеят загуба, за да преживеят раздяла развод или смяна на работно място и местоживеене. Библиотерапията е преди всичко възможността да намериш отговори на въпросите, които ти си задаваш, но не готови отговори, а просто алтернативни ситуации, в които друг е попадал преди тебе. Много важно е да знаеш, че това, което ти се случва, се случва не само на теб, и че това, през което преминаваш, през него преминават и други хора. Често това дава сила да преминеш през конкретната ситуация.
- Ако при вас дойде човек, който има проблем или сподели, че се чувства особено, но не знае откъде идва това усещане, каква книга ще му препоръчате?
- Това е много труден въпрос, тъй като ти като специалист се ориентираш към конкретни заглавия. Но често тези заглавия трябва да са съобразени с човека, на когото ги препоръчваш, и не го задължаваш да го прочете. Не можеш да гарантираш, че тази книга ще отговори на неговите емоционални нужди. Но ето например една много забавна книга е „Смок“ на Ели Лозанова. Тя се възприема много добре от българския читател и може да помогне на много хора, които са на кръстопът, как да продължат, какво могат да направят, да им даде смелостта на вземат решения.
Гл. ас. д-р Събина Ефтимова
- Съвременните български автори стават все повече, на какво се дължи това според вас?
- Ами ние винаги сме имали изключително интересни български автори, с много широк диапазон от интереси. В последните години наистина се появи един бум на атрактивни пишещи и интересни български автори
И това е чудесно, защото в библиотерапията е важно да използваме автори, които са близки до народопсихологията на човека, с когото работим. А съвременният български писател третира теми, които са актуални за съвременния български читател.
Въпреки че много често и в българската класика можем да намерим проблемите, които ни вълнуват и днес. Всеки един текст може да даде частична посока или отговор на читателя. Няма универсална книга. Държа да кажа, че и при библиотерапията един списък с подбрани заглавия – например за депресия, ако работи при десет човека, при единайсетия няма да проработи. Затова ние трябва да подбираме книгите спрямо конкретния човек, а не по един общ списък. Това е много важно.
- Как успявате?
- Това също е много добър въпрос – един библиотерапевт, за да бъде успешен в този процес, трябва да има много добра обща култура, да е запознат с голям диапазон от автори, истории и сюжети. Няма как един човек да е винаги на сто процента подготвен, може да се работи и с анотациите на книгите, но тогава много повече рискуваме да не сме пълноценни в процеса. Затова обикновено трябва да имаме изключително добре подготвени библиотечни специалисти.
- Как библиотерапията помага на един човек да превъзмогне социалната изолация, в която е изпаднал?
- През 2020 година, когато беше периодът на ковид кризата, ние стартирахме един проект, който изследваше нагласите към терапевтичния потенциал на четенето в нетипични за индивида ситуации. Проведохме едно национално представително анкетно проучване, в което установихме, че в периода на ковид кризата хората, които по една или друга причина бяха в социална изолация, използваха четенето като форма за справяне със страха от непознатата болест и със случващото се. В тази анкета също така питахме дали има „тежки“ книги – книги, които са били толкова силни като емоция, че дори са се усетили на физическо ниво от читателя.
Оказа се, че има такива книги. Сред заглавията, които изпъкнаха, бяха „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и „Време разделно“ на Антон Дончев
Това са книги, които най-често бяха давани като отговор от хората, които казваха, че дори на физическо ниво са преживели тези произведения. Затова при библиотерапията много рядко можем да навредим с конкретно произведение, в повечето случаи можем да помогнем, но дори да не е вярното произведение, то не може да навреди на човека, с когото работим.
- А как може да се развие емпатия у човек с книгите?
- Четенето на художествена литература е един чудесен начин за развитие на емпатия както при децата, така и при възрастните, защото в художественото произведение ние се сблъскваме с различни типажи, различни герои, които имат своята специфика - било то националност, етнос, пол. Това ни дава представа как се чувства другият, в каква ситуация е попаднал той и така подпомага развитието на емпатия.
- Да направим съпоставка между детските приказки някога и днес – къде е разликата и в какво си приличат? Как помагат за психичното здраве на подрастващите?
- Много от детските приказки, с които ние сме пораснали, са класическите детски произведения, в които основната идея е страхът
Защо страхът – това са били истории, създавани с идеята да предпазят децата. От мястото, на което живеят, от средата, в която растат, да ги предпазят да отидат сами в гората, до реката, да ги предпазят от непознати. В приказките се случват лоши неща на тези деца, майката умира много често, а така се създава едно чувство на безпокойство у съвременното дете.
Докато днешните произведения за деца дават актуална информация, действието се развива сега, случващото се в историите се случва и на детето. Но в тези приказки водещото е положителната емоция – децата да знаят, че има вариант да се справят с това, което им се е случило. Дали ще тръгне на градина, дали ще се разделят родителите му, дали ще се премести в ново училище – така помагат на децата да се справят със своите днешни страхове.
- Кой случай от вашата практика е доказал, че библиотерапията работи?
- И досега помня един първите ми дипломанти, с които работих преди години. Една жена, която беше загубила майка си и вследствие на това беше изпаднала в тежка депресия. Беше отишла в дома на своята майка, където имало много голяма библиотека. И в продължение на една година прочела всички книги по реда, в който ги е намерила, както майка й ги е събирала и нареждала, както последно ги е оставила. Дипломантката тогава ми сподели, че през тази една година е преживяла истински катарзис. Успяла е да приеме загубата на майка си, тъй като е изживяла всяка една книга, всеки един автор, с усещането, че в миналото нейната майка е преминала през същата тази емоция. Това е моят първи случай, който и до днес остава за мен емблематичен за професионалната ми работа.
- Вие защо се насочихте към библиотерапията?
- Аз съм възпитаник на УНИБИТ и като студент в специалност „Библиотекознание и библиография“ имахме дисциплина, в която изучавахме като тема библиотерапията. И някак си за мен остана толкова силна емоцията за възможността да помогнеш на някого чрез текст, на който ти не си автор, но си проводникът между читателя, на когото помагаш, и произведението. За мен библиотерапията е една много лека, лесна, алтернативна и достъпна форма за работа.
Тя не изисква и конкретен ресурс. Библиотеките са място, на което можеш спокойно да използваш всяка една книга, без да имаш нужда от финанси. Често хората казват, че нямат пари да си купят книга. Да, факт е, че книгите са вече скъпо удоволствие, което много малко хора си позволяват, но пък библиотеките са алтернатива.
Посещавайте библиотеките, това е едно чудесно място, пълно с позитивни, творчески настроени хора, използвайте ресурса, който има там.
- Взимайте книги и ги връщайте, да кажем и това…
- Да, защото докато вие четете една книга, тя ви създава емоция и ви лекува по някакъв начин и за вас е важна, в същото време някой друг чака тази книга да му създаде друга емоция, която и него да излекува. Друго, което мога да вмъкна тук, е пояснението каква е разликата между тези три елемента: литературен анализ, час по литература и библиотерапия. В учебния час или при анализа на произведението ние искаме да знаем какво се е случило в историята. При библиотерапията е важно каква емоция е създала в нас тази история. Затова казваме, че универсални книги няма – ако у един човек една книга предизвиква положителна емоция, нещо в тази книга може да създаде отрицателна емоция у друг читател.
- Какво ще препоръчате на човек, който усеща някакъв проблем със здравословното си състояние към момента?
- Много често, когато хората минават през определена житейска ситуация, те не могат пълноценно да осъзнаят какво им се случва. Затова книгите са една алтернатива за справяне със случващото се. Там те могат да видят подобна или сходна ситуация, в която друг някой е изпаднал, дали този някой я е решил, дали се е отказал да се бори или е продължил и как. Дори не е нужно ситуацията да е едно към едно с тяхната, но получават различни варианти и решения на процеса, през който минават в момента.
- Защо толкова много хора започнаха да пишат книги?
- Смятам, че да си писател, поет, художник – това е призвание, ти си се родил с тази дарба. Много хора по стечение на обстоятелствата придобиват друга професия, но рано или късно дарбата, която носят, се материализира чрез едни чудесни произведения. Имаме много примери днес за хора, които са специалисти, дипломирани в съвсем други сфери, но вече са едни от най-четените ни съвременни автори.
- Коя е любимата ви книга?
- Много харесвам „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров, „Мамник“ на Васил Попов, „Смок“ на Ели Лозанова, „Индрише“ и „Гръцко кафе“ на Екатерина Хапсали. Чудесни автори са. В тази връзка искам да вмъкна и детските автори. Те също са много интересни – пример е „Приятелите на Рали“, която е една много интересна и забавна книжка. Тя се разпространява с благотворителна цел – събират се средства, с които да се направи проучване за лечението на Рали, което е истинско дете. Автор е Мая Дългучева, илюстрациите са дело на Евгения Войнова. Книгата е вълшебна.
- Като библиотерапевт какви са съветите ви за здраве и здравословен живот?
- Още от древността се смята, че за да е здрав човек, трябва да има баланс между физиката и духа му. Тогава човек се чувства добре. Четете, позволявайте си време за четене, защото това е възможност да лекувате душата си, без дори да разбирате, че го правите. Позволявайте си да имате време за разходки и за положителни емоции, защото каквото и да се случва, светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
Марияна МАРИНОВА
