Визитка♦ Д-р Васил Койнарски завършва Медицинския университет в София през 2013 г., а през 2019 г. придобива специалност "Гастроентерология". Практикувал е в болница "Токуда" в отделението по Интервенционална гастроентерология. Професионалните му интереси са в ултразвуковата диагностика и манипулации под ултразвуков контрол, както и диагностика и терапевтична горна и долна ендоскопия. Началник е на отделението по гастроентерология в МБАЛ "ВИТА" от 2022 година и е част от екипа на ДКЦ "ВИТА". Участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността. Член на Българския лекарски съюз и Българското научно дружество по гастроентерология. |
- Д-р Койнарски, какво е съвременното лечение на инфекцията хеликобактер пилори?
- В гастроентерологията ние не използваме просто думата „лечение“, а специфичния термин ерадикация, което буквално означава пълно изкореняване и физическо унищожаване на микроорганизма до последното копие. Тъй като бактерията е изключително издръжлива, адаптирана и способна бързо да развива лекарствена резистентност, лечението никога не може да се извърши с едно-единствено хапче. Съвременният златен стандарт изисква прилагането на комбинирана схема, състояща се от три или четири медикамента, приемани едновременно за строго определен период – обикновено между 10 и 14 дни.
- Какво съдържа тази терапия?
- Терапевтичната схема включва няколко компонента.
• Инхибитори на протонната помпа (ИПП). Това са съвременни лекарства, които мощно блокират производството на солна киселина в стомаха. Тяхната роля е критична – от една страна намаляват агресивността на стомашния сок и позволяват на наранената лигавица да заздравее, а от друга – променят киселинността (pH) в стомаха, което лишава бактерията от естествената й защита и прави антибиотиците много по-активни и ефективни.
• Комбинация от два (или три) различни антибиотици. Атаката се извършва симултанно с два антибиотика от различни групи. Всеки от тях действа по различен механизъм върху бактерията, за да се гарантира нейната смърт. Тук е критичната точка – пациентите трябва да пият лекарствата изключително дисциплинирано, без да пропускат доза и без да спират приема по-рано, дори ако симптомите им изчезнат още на третия ден. Недолекуваната бактерия става устойчива и следващото лечение изисква много по-тежки медикаменти.
• Високодозови пробиотици. Те са задължителен съпътстващ компонент. Тъй като антибиотичната терапия е агресивна, пробиотиците предпазват полезната чревна микрофлора и драстично намаляват страничните ефекти като коремен дисбаланс, гадене или разстройство.
- Какво следва, когато приключи терапевтичната схема?
- След като завърши пълният курс, задължително се изчаква период от поне 4 седмици (през който не се приемат антибиотици и ИПП), след което се провежда контролно изследване – най-често високочувствителен дихателен тест с белязан въглерод или фекален тест за антиген. Това е единственият начин да бъдем напълно сигурни, че бактерията е елиминирана.
- Какво трябва да бъде цялостното поведение на човек, при когото е открита бактерията?
- Когато пациент получи положителен резултат за хеликобактер пилори, първата му и съвсем естествена реакция често е тревога или дори паника, провокирана от информацията в интернет. Ролята на нас - лекарите, е да превърнем тази паника в рационално, правилно медицинско поведение. Пациентът трябва да разбере, че пред него има ясен, изпитан терапевтичен път. Правилното и отговорно поведение на инфектирания човек включва няколко задължителни стъпки.
Д-р Васил Койнарски
- Кои са те?
- На първо място категорично избягване на самолечението. Прилагането на алтернативни методи, бабини рецепти, пиенето на сода за хляб (която дава само временно залъгващо облекчение) или самоволното купуване на антибиотици по съвет на приятели е абсолютно противопоказно. Това само забавя диагностиката и прави бактерията резистентна. Само специалист гастроентеролог може да състави индивидуален план, съобразен с възрастта на пациента, симптомите и придружаващите заболявания. Стриктното и безкомпромисно партньорство с лекаря е задължително. Пациентът трябва да приема изписаната схема с изключителна точност – по часовник, в правилните дози, без самоволни промени. Дисциплината по време на тези 10-14 дни определя крайния успех на лечението в над 90% от случаите.
- Към какво друго е важно да се придържа пациентът?
- Спазване на диетичен режим за щадене на стомаха е задължително. По време на лечението и поне месец след него стомашната лигавица е силно уязвима. Пациентът трябва да промени менюто си, като изключи от него всички механични и химични дразнители: люти, пикантни, прекалено солени, пържени и мазни храни; цитрусови плодове и домати; газирани напитки, силно кафе и всякакъв вид алкохол. Препоръчва се храната да бъде варена или печена, да се приема на малки порции, но по-често – по 4-5 пъти на ден, без да се допуска преяждане.
- Има ли задължителни изисквания и за близките на болния?
- Тъй като инфекцията се предава изключително лесно по битов път, силно препоръчително е партньорът и най-близките членове на домакинството също да се изследват, дори да нямат оплаквания. Трябва да се прави скрининг на семейството и превенция на "пинг-понг" ефекта. В противен случай съществува сериозен риск от реинфекция – пациентът да се излекува успешно, но след няколко месеца да прихване бактерията отново от нелекуван член на семейството си. По време на лечението трябва да се засили личната хигиена, да се използват строго индивидуални кърпи, чаши и прибори за хранене.
Зоранка ХРИСТОВА
Д-р Маршал сам се заразява с хеликобактер пилори
Бактерията Helicobacter pylori е открита за първи път през 1886 г. от полския изследовател проф. Валери Яворски, който описва спираловидните бактерии в стомаха. Революционното му откритие първоначално е забравено за почти столетие.
През 1982 г. австралийските учени д-р Бари Маршал и д-р Робин Уорън доказват, че бактерията причинява гастрит и стомашни язви и получават и Нобелова награда за изследването й. Интересен е фактът, че Бари Маршал изпива сам умишлено микробна култура, изолирана от пациент. Когато започва работа в Кралската болница в Пърт, Робин Уорън е старши патолог и отдавна се интересува от бактерията.
Двамата започват да търсят връзката й с гастрита. Изолират първична култура от пациент и предполагат, че язви и рак на стомаха са причинени именно от нея, но научните среди твърдят, че никоя бактерия не може да оцелее в агресивната стомашна киселина. След като експериментите със заразяване на лабораторни плъхове се провалят, Маршал решава през юни 1984 г. да стане опитно зайче, за да предостави доказателство за патогенезата.
Преди експеримента Маршал чрез ендоскопия потвърждава, че стомашната му лигавица е напълно здрава и стерилна. Следващата стъпка е да изолира микробите от стомаха на тежко болен пациент, да ги смеси с хладък месен бульон и да изпие съдържанието на епруветката. На третия ден майка му и съпругата му забелязват, че е придобил изключително лош дъх. Малко след това се появяват силно гадене и неразположение. От 5-и до 8-ми се проявява и болестта.
Всяка сутрин повръща и коремът му е силно подут. Ден 10 е денят на научните доказателства. Повторна гастроскопия разкрива тежък, остър гастрит, а от биопсията е видно, че стомахът му гъмжи от Helicobacter pylori. След това започва 14-дневен курс на лечение с метродиназол и бисмутови соли. Симптомите изчезват напълно. Стомашната биопсия не разкрива бактерии, което доказва, че именно тя причинява гастрит.
С този експеримент Маршал изпълнява историческите постулати на Кох, които предоставят научно доказателство, че специфичен патоген причинява специфично заболяване. Статия, описваща експеримента, е публикувана в Medical Journal of Australia и става най-цитираният материал в списанието.
Лора ВАЛЕНТИНОВА
