Метаболитният синдром е група от рискови фактори, които се проявяват едновременно и повишават риска от сърдечни заболявания, инсулт и захарен диабет тип 2. Те включват голяма обиколка на талията, високо кръвно налягане, високи нива на кръвна захар, високи триглицериди и нисък добър (HDL) холестерол. За диагноза е нужно наличието на поне три от тези пет признака. Какво още е важно да се знае за метаболитния синдром - четете в интервюто с д-р Александър Маринов.
Визитка♦ Д-р Александър Маринов завършва Медицинския университет в София през 2015 г., след което придобива специалност по гастроентерология. Притежава квалификации в областта на абдоминалната ехография и интервенционалната гастроентерология, включително гастроскопия, колоноскопия, чернодробни биопсии, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP) и ендоскопско премахване на полипи на дебелото черво. ♦ Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по гастроентерология и Асоциацията на младите гастроентеролози в България. Професионалният му път включва работа в Клиниката по гастроентерология на Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Към момента е част от екипите на УМБАЛ „Лозенец” и МБАЛ „Надежда”. |
- Д-р Маринов, как променя функцията на стомашно-чревния тракт метаболитният синдром?
- Метаболитният синдром не е изолирано нарушение на обмяната, а системно състояние, което засяга множество органи. Инсулиновата резистентност, хроничното нискостепенно възпаление, оксидативният стрес и съдовите промени могат да нарушат моториката на стомаха и червата, чревната бариера и взаимодействието между гастроинтестиналния тракт и черния дроб. Затова при тези пациенти по-често наблюдаваме рефлукс, гастропареза, запек, диария, чернодробна стеатоза и промени в чревния микробиом.
- По какъв механизъм диабетът може да увреди нервната система на стомаха и червата? Означава ли това, че стомахът буквално „заспива“?
- Продължителната хипергликемия може да увреди автономните и ентералните нерви, малките кръвоносни съдове и клетките, които координират движението на храносмилателния тракт. Резултатът е нарушена комуникация между нервната система и мускулатурата на стомаха.
Изразът „стомахът заспива“ е образен, но до известна степен описва състоянието. При гастропарезата стомашното изпразване е забавено, без да има механична пречка. Храната може да остане в стомаха по-дълго и да предизвика ранно засищане, тежест, подуване, гадене или повръщане.
- Диабетната гастропареза често се диагностицира твърде късно. Кои са най-ранните признаци за забавено изпразване на стомаха, които лекарите и пациентите пропускат? Например как един човек, който има диабет или преддиабет, може да различи обикновеното преяждане от реалния сигнал, че стомахът му не работи правилно?
- Най-характерни са чувството за ситост още след няколко хапки, продължителната тежест след хранене, подуването, гаденето и непредвидимите колебания в кръвната захар. Понякога симптомите са дискретни и се приемат за последица от преяждане или неподходяща храна. Разликата е в тяхната повторяемост. Когато оплакванията се появяват и след малки порции, продължават с часове или затрудняват контрола на диабета, е необходима гастроентерологична оценка.
- Има ли директна връзка между тежестта на инсулиновата резистентност и степента на увреждане на чревната бариера (т.нар. пропускливи черва)? Как това рефлектира върху черния дроб?
- Популярният израз „пропускливи черва“ не означава, че червата буквално пропускат храната. Става дума за нарушена цялост на чревната бариера, при която бактериални компоненти и възпалителни молекули могат по-лесно да достигнат до порталното кръвообращение, а оттам и до черния дроб.
Това може да поддържа възпалението и да участва в развитието на метаболитно обусловената стеатозна чернодробна болест. Състоянието започва с натрупване на мазнини, но при част от пациентите може да прогресира към възпаление, фиброза и цироза.
- Хроничният запек и идиопатичната диария са чести при метаболитни пациенти. Как диференцирате дали се касае за увреждане на нервите на червата (диабетна ентеропатия) или за страничен ефект от приеманите лекарства?
- Необходимо е да се анализират началото на симптомите, давността на диабета, степента на гликемичния контрол и връзката с включването или промяната на даден медикамент. Някои лекарства могат да причинят диария, запек, гадене или подуване, но подобни оплаквания могат да бъдат резултат и от диабетна невропатия.
Преди да се постави диагноза диабетна ентеропатия, трябва да бъдат изключени органични заболявания, инфекции, хранителни непоносимости и други причини. Не бива автоматично всяко стомашно-чревно оплакване при пациент с диабет да се обяснява с диабета.
- В момента темата за т.нар. инжекции за отслабване е изключително популярна. Тъй като те умишлено забавят движението на стомаха, за да създадат усещане за ситост, кога това забавяне е полезно и кога става опасно за здравето на червата, с риск от развитие на трайна гастропареза?
- Тези медикаменти намаляват апетита и могат да забавят стомашното изпразване, което допринася за по-ранното усещане за ситост. Умереното гадене или тежест в началото на лечението са сравнително чести, особено при увеличаване на дозата.
Тревожни са упоритото повръщане, невъзможността за прием на храна и течности, силната коремна болка, изразеното подуване и симптомите на обезводняване. При тях терапията трябва да бъде преоценена. Тези препарати не са безобидно средство за бързо отслабване и трябва да се назначават и проследяват от лекар.
Д-р Александър Маринов
- Защо хората с наднормено тегло по-често страдат от хронични киселини?
- Натрупването на мастна тъкан в коремната област повишава вътрекоремното налягане и улеснява връщането на стомашно съдържимо към хранопровода. Значение имат още хранителният режим, хиаталната херния и нарушенията в моториката.
Продължителният рефлукс не бива да се възприема като безобидно неудобство.
Той може да доведе до възпаление, ерозии, стеснения и хранопровод на Барет, който е свързан с повишен риск от аденокарцином. Затова системното потискане на симптомите без установяване на причината не е достатъчно.
- Пациентите с метаболитен синдром имат ли доказано по-висок риск от колоректален карцином (рак на дебелото черво).
- Данните показват връзка между затлъстяването, инсулиновата резистентност, диабет тип 2 и по-високия риск от колоректален карцином. Хроничното възпаление и повишените нива на инсулин и инсулиноподобни растежни фактори могат да създадат среда, благоприятстваща клетъчната пролиферация.
Това обаче не означава, че при всеки пациент се развиват по-агресивни полипи. Рискът се определя комплексно, като се отчитат възрастта, наследствеността, предходните находки, начинът на живот и съпътстващите заболявания.
- Има ли ясни симптоми, които да ни подскажат, че в дебелото черво се развиват полипи, или тези метаболитни усложнения протичат напълно безшумно, докато не стане твърде късно? Променя ли се протоколът за колоноскопия при тях?
- В повечето случаи полипите не предизвикват симптоми. Именно затова скринингът е толкова важен. Кървенето, анемията, необяснимата загуба на тегло и трайната промяна в ритъма на дефекация са предупредителни признаци, но могат да се появят сравнително късно.
Самият метаболитен синдром не променя автоматично интервалите за колоноскопия. Решението се взема индивидуално, според възрастта, фамилната анамнеза, предходните полипи и качеството на извършеното изследване.
- Какво място заема бариатричната ендоскопия в лечението на затлъстяването и неговите усложнения?
- Бариатричната ендоскопия предлага минимално инвазивни възможности, като интрагастралния балон и ендоскопската гастропластика тип „ръкав“. Те могат да бъдат подходящи при внимателно подбрани пациенти, когато промяната в начина на живот и медикаментозната терапия не осигуряват достатъчен резултат, а хирургично лечение не е необходимо или не е желано.
Ползите не се изчерпват със загубата на тегло. Могат да се подобрят инсулиновата чувствителност, гликемичният контрол, артериалното налягане, липидният профил и чернодробната стеатоза. Успехът обаче зависи от дългосрочното проследяване и промяната в поведението.
- Могат ли пробиотиците или фекалната микробиотна трансплантация да лекуват метаболитни нарушения?
- Микробиомът безспорно участва в регулацията на обмяната и възпалителните процеси, но науката все още не разполага с универсална „микробиомна терапия“ за затлъстяване или инсулинова резистентност. Проучванията върху фекалната микробиотна трансплантация са интересни.
Към момента обаче тя не е утвърдено стандартно лечение на метаболитния синдром. Същото важи и за пробиотиците. Различните щамове имат различни свойства и не могат да бъдат използвани произволно или взаимозаменяемо. Основата остава разнообразното хранене, богато на фибри, съобразено със състоянието на пациента.
- Къде най-често се къса нишката в лечението на метаболитния синдром у нас?
- Най-често проблемът е във фрагментирания подход. Пациентът посещава отделно ендокринолог, кардиолог, гастроентеролог и общопрактикуващ лекар, но невинаги между тези консултации съществува достатъчна последователност.
Метаболитният синдром изисква не кратка диета или временно лечение, а дългосрочна стратегия. Когато се работи само върху отделните прояви, без да се повлияе общият метаболитен риск, медицината лекува последиците, но не променя хода на заболяването.
Милена ВАСИЛЕВА
