Учените отдавна знаят, че генетиката, личността и предишният опит влияят върху начина, по който човек реагира на напрежение. Ново изследване обаче показва, че роля може да има и чревният микробиом – общността от микроорганизми, които обитават храносмилателния тракт.
Представете си, че полетът ви е отменен и чакате на опашка, за да го резервирате отново. Един пътник е видимо разстроен, докато друг изглежда напълно спокоен. Ситуацията е една и съща, но организмът и мозъкът на двамата могат да реагират по съвсем различен начин, съобщава National Geographic.
Проучването установява, че хората с по-разнообразен чревен микробиом показват по-силна реакция на краткотраен стрес. Според изследователите това не означава непременно, че те се справят по-зле. Напротив – по-силната реакция може да е признак за по-ефективна мобилизация на организма.
Как организмът реагира на стрес
Стресът е естествена реакция на организма при възприемане на предизвикателство, заплаха или силно натоварване. При стрес амигдалата – част от мозъка, свързана с обработката на емоциите – се активира и изпраща сигнали към хипоталамуса, който координира реакцията на организма.
В резултат могат да се появят ускорен пулс и дишане, напрежение в мускулите и стомашно-чревни проблеми. Целта на тези промени е организмът бързо да се подготви за реакция при потенциална опасност.
Каква е ролята на чревния микробиом
Изследване, публикувано в списание Neurobiology of Stress, показва връзка между по-разнообразния чревен микробиом и по-силната реакция към остър стрес.
При здрави възрастни по-голямото микробно разнообразие е било свързано с по-високи нива на кортизол и по-силно субективно усещане за стрес.
Червата и мозъкът постоянно обменят сигнали чрез т.нар. ос черва-мозък.
„Чревният микробиом и съединенията, които произвежда, могат да влияят върху начина, по който организмът реагира на предизвикателства и регулира нивата на хормоните на стреса“, обяснява авторът на изследването Томас Карнер от Виенския университет.
Връзката работи и в обратната посока. Стресът може да промени състава на микробиома, да повлияе върху чревната бариера и възпалението и да промени производството на микробни метаболити.
По-силната реакция не означава непременно нещо лошо
Изследователите подчертават, че краткотрайният стрес не е задължително вреден. Той може да мобилизира енергията и вниманието в ситуация на непосредствена опасност.
Карнер сравнява процеса със зебра, която бяга от лъв. Краткотрайният стрес помага на животното да се спаси. Проблемът възниква, когато тази реакция остане активна дълго след отминаването на заплахата.
При хората подобно състояние може да бъде предизвикано от постоянни тревоги, социален натиск, несигурност, крайни срокове или продължително излагане на трудни ситуации без достатъчно време за възстановяване.
„По-разнообразният микробиом може да е по-устойчив на тези нарушения, но са необходими още изследвания“, посочва Карнер.
Не всичко зависи от червата
Микробиомът е само един от факторите, които определят индивидуалната реакция към напрежение. Значение имат още генетиката, темпераментът и натрупаният житейски опит.
Различията могат да започнат още преди раждането чрез епигенетични промени, които влияят върху начина, по който се активират гените.
Предишният опит също може да промени възприемането на дадена ситуация. Нещо, което изглежда плашещо за човек без медицински познания например, може да бъде възприето като напълно управляемо от медицински специалист.
Личностните характеристики също имат значение. Хората, склонни към тревожност и негативни емоции, обикновено показват по-силни емоционални реакции в напрегнати дни. По-общителните, организирани и самодисциплинирани хора могат да проявяват по-малки емоционални колебания.
Учените подчертават, че нито един ген, личностна черта или особеност на микробиома не определя самостоятелно как човек ще реагира на стрес. Реакцията е резултат от сложно взаимодействие между мозъка, организма, личния опит и конкретната ситуация.
